Лошото е, че ако си на Английския остров живееш все едно във виц с типично английски черен хумор – има си жегите, има си слънце, плажът е близо – водата обаче предизвиква внезапно и неволно изпускане на нежелани телесни течности при опит да влезете да се разхладите.
Николай обожава морето и решихме да отидем един ден с детето да тестваме сцена от „С деца на море“, за да преценим дали сме готови да отидем на почивка с новия член на семейството.
И така, оправих багажа по минимилистичен тертип – чантата на детето, една раница и постелката за плажа. До тук добре, само че не съобразихме да вземем раницата за носене на детето, ами с количката, а който не е бутал количка по пясъка – по-добре не си го и причинявайте. Първият час мина бързо, Тео се запозна с пясъка, вълните, морето, камъчетата и мидите по плажа. Зарадвах се, че не изявява желание да ги яде, уви щастието не трая дълго. Следващият половин час премина в предотвратяване от моя страна на Теодор да яде пясък. Започна да става доста топло, а и ми омръзна да седя в наведено положение. Дойде време и за обяд, но понеже не носихме чадър (да си запиша, че без чадър не може), сложих Тео в количката, за да му е сянка и го нахраних – още 20 минути приятно клечане. Ако се чудите защо все в единствено число говоря, то е защото Николай като усети под краката си пясък и чуе вълните изпада в „лятна хибернация“ – припада на кърпата и само кран може да го накара да стане...или ако завали.
Разходихме се с Тео до водата още един-два пъти, поцапа малко в плитчината, поомаза се с мокър пясък и когато вече обмислях и аз да се овъргалям в плиткото да се охладя, реших, че е време да си ходим. Събрах катуна, вдигнах Николай с ритник в пищяла и потеглихме обратно.
По път към вкъщи осъзнахме, че ако отидем на море освен стандартния багаж ще ни трябва: хладилна чанта, басейнче със сенник за детето, играчки за детето, воден пистолет за Николай (Това е друга история, но с две думи имаме си един вкъщи и раздаваме правосъдие с него, викаме му Домоуправителя. Един ден Ники беше прегрешил нещо, но когато отидох да взема домоуправителя го нямаше – оказа се, че предвидливо го е скрил в казанчето на тоалетната); чадър, нова по-голяма кола да побере всичко, муле да носи багажа и детегледачка.
автор Цвети Христанова
из "В малките часове"
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
