Преди 25 години актьорът Юрий Ангелов се отказва от апартамента си в столичния квартал „Младост” и напуска Народния театър. Избира да живее на морския бряг. Причината - много е зле със здравето. Щях да умра, казва актьорът. Роден е на 13 ноември 1949 г. в Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ, Има над 20 роли в киното. След дългогодишно оттегляне от професията се завръща към нея на сцената на бургаския театър „Адриана Будевска”, а пред камера застава отново за снимките на сериала „Седем часа разлика”.
-Г-н Ангелов, защо от село Фазаново, Бургаско се преместихте да живеете в каравана в село Кондолово, близо до Странджа?
-Защото се напълни с граждани. Има природа, но тя става безлична, когато няма общуване. Обичам вечер с хората от с. Кондолово, да се съберем при кмета. 5-6 жители сме. Работим яко през деня, а вечер пийваме малко ракия и приказката тръгва. Има строг закон – никой няма право да пие повече от кмета и ние го спазваме. Говорим, ей така, за миналото. Страх ни е да се докоснем до бъдещето и това какво ще се случва с децата ни.
- Пътувате два пъти в месеца до София, за да играете, какво се случва в театъра?
- Преживявам смяна на поколенията. Сега всичко се технизира и ние вече сме аут, с този театър на който сме обучавани. Той е предназначен за друга сетивност. Техниката надделява и в залата искат информация, не емоции. В момента репетираме четирима човека, все на моята възраст и режисьорът казва, че така както играем никой няма да ни гледа. Казва, че трябва да говорим бързо, без препинателни знаци и да казваме текста без емоция.
- Какво ви е мнението за сериалите, които се правят сега?
- „Под прикритие” го хвалят много. Седнах да гледам, то голяма касапница! Рекламираха го, че се продава по целия свят. Ми, то вече всичко се продава, обаче като го гледам - ужас и безумие.
-Кой е виновен за упадъка, интелигенцията защо мълчи?
- Интелигенцията ни винаги е мълчала. Тя е виновна за това падение на нацията. Покри се, пребоядиса се и сега не знае къде е! Нравствените престъпления са по-страшни от физическите. Ние сме виновни, всички, персонално! Аз нося лична отговорност, че все още се занимавам с това и знам, че е престъпление. Имитираме западния начин на мислене! Толкова го имитираме, че даже вече го и надминахме. Буквално сме в Содом и Гомор. Хаосът е пълен! Това важи за целия свят, но аз говоря за нашата нация, която е била най-здрава в Европа, а в момента е най-деградиралата. Явно унищожението ще е в голяма степен. И ако остане здравата част на нацията, тя ще се възроди. Много е жалко! Аз съм отрасъл, когато селото беше с пълна сила. Когато българската продукция беше впечатляваща и се изнасяше. Когато имаше всичко - плодове и зеленчуци, а сега уви – ядем праз лук от Турция. Нося от Бургас сланина, кисело мляко и сирене в Странджа, която беше естествен резерват на животни. По това може да се види какво е падението на нацията. Ние сме били най-коравият народ в Европа. Най-много столетници е имало! Сега сме най-болните.
- Ванга и Дънов са казвали, че българската земя е свещена и това ще ни предпази като народ...
- Това не значи, че трябва да съществуваме като кюфтета и да се успокоим. Щом ясновидците са казали нещо, ние трябва да изпълним това. Духът е атрофирал, но пробуждане има, виждам го. Сега загледах едни малки деца, които танцуваха страшно хубаво в парка. Има светлина. Природата не търпи празно, но е много бавно. Шефът на ансамбъл „Българе” казал, че българският танц е космичен също като музиката и че ще подарят на света неравноделните тактове и нашите танци. Истината е, че светът ги оценява, ние - не.
-Инстинктът ни за самосъхранение не работи ли?
-Китайското проклятие – да се родиш във време на промени! Строяхме комунизъм, той рухна от само себе си, сега някакъв капитализъм, обаче един Господ знае какво е! Не знам как би могло да настъпи пробуждането. Пустее земята българска! Помня, когато беше градина до градина България. Ние захранвахме Русия. Сега лютеницата ни е с американско пюре с ГМО. Млякото ни е сухо - свръхпроизводство на Европейския съюз. И как да се възроди духа, когато тялото ни е унищожено. Децата ни са унищожени. Ами децата, които са били в детски ясли, когато падна социализмът. Тогава имаше дефицит на храна и са ги хранили с най-лошите продукти – с кренвирши пълни с тоалетна хартия. То и сега всичко е менте, но тези деца вече са на 25 години. Те са в размножителен период. Психолози и лекари обсъждаха, че 70 % от момченцата са импотентни. Това е национално бедствие! И Съвета за национална сигурност не трябва обсъжда какви хеликоптери стари да купим, ами какво става с момчетата. Не се движат, нямат контакт с природата, не спортуват и са цял ден на компютъра. И пропаганда на хомосексуализъм. Какво си затваряме очите? Защо не се бие камбаната!? Не съм песимистичен, но не мога да мълча. Това ме вълнува всеки ден. Нацията деградира.
- Ще се появи ли знаменосец?
-Дано се появи, но той май ще е жена. Жените взимат инициативата в света. Само жената може да спаси света. Мъжът не може. Той е с ограничени способностите от природата. Той може само да воюва и да създава хаос. Моралът го налага мъжа, не жената. Този морал, който сега действа разбива всичко. Фалшивият морал! И го налага мъжът от страх. Мъжествеността и женствеността не са черта на пола, а на характера. Така, че баба Илийца измъква кола и си спасява децата. Има надежда! Знаете ли, че в Афганистан има каменен надпис, на който пише, че най-хубави деца раждат българките. Дано да дочакам това време. Засега се раждат болни деца.
-Дадохте кобилата си Сорента, за лекуване на деца с церебрална парализа.
-Да, те са страшно много, крие се от нас статистиката. Това е страшно за майките, които са с кръгове под очите. Които се радват, ако видят напредък у децата си. Конят разбира, че детето е увредено, а детето разбира, че конят го обича. Сега крия кобилата, защото богаташите се научиха, че най-чистото месо е конско и понеже има много бедност – крадат конете, убиват ги и ги правят на кюфтета.
-Как се роди идеята за създаване на конна база в сърцето на Странджа - село Кондолово?
- Когато се връщам в планината, след Бургас, често посещавам Дома за хора с увреждания. Сърцето ми е разтърсено при всяка от срещите с тези хора. Раждането на идеята беше предопределено. Аз там живея, наричам мястото Бермудски триъгълник. На 7 км оттук е прочутото село Българи. В него хората танцуват в огъня. Малко по-надолу е Граматиково, където е пренесена от Велико Търново школата на Патриарх Евтимий. Там носят гена на граматиците, на просветителите. На третия връх в триъгълника е село Кондолово, има логика името да произлиза от корена „кон”, та затова...
-Вие с какво се храните?
-Днес например, директно от рейса от Бургас отидох на Женския пазар. Хубав е и много евтин. В Бургас доматите са 2,50 - 3 лв. Тук си взех от 1 лв кг и са хубави - от Петрич. Купих си и череши. Нарочно вървях пеша от пазара, през Халите и отидох на минералната вода да ги измия. Защото се оказа, че има епидемия от кучешка тения. И тя е по-страшна от спина, защото не се диагностицира лесно. Хапнах кило и половина череши, напих се хубаво с тази благодат – топла минерална вода. Бях вегетарианец през социализма. Ходех тайно при Лидия Ковачева. Тя ме излекува. Бях фанатичен, ядях покълнали семена и ме мислеха за луд. Недай Боже, да стана пак такъв сбъркан вегетарианец какъвто бях. Поучих се от грешките си. Днес някои вегетарианци бъркат като се тъпчат с пици, баници и сладкиши. Това е убийствено. Други мислят, че ще компенсират като ядат много плодове. Плодовете също са химизирани. От Лидия Ковачева знам, че когато човек прекали с плодовете и е с увредено храносмилане, както е на повечето съвременни хора, стомахът става казан за ракия – фермантация, гниене и тялото произвежда метилов алкохол, който отива в кръвта и човек става ентероалкохолик. Черният дроб изпушва и статистиката на лекарите показва колко вегетарианци имат цироза без да са пили въобще алкохол.
-Природолечителката Лидия Ковачева е спасила живота ви, каква беше тя?
- На 80 имаше чисто излъчване като на млада жена. Преживя голяма загуба. Самоуби се най-близкият й човек – синът й. И тя остана абсолютно сама. Мъжът й се беше развел с нея. Знам, че е била болна от туберкулоза. Излекувала се с гладуване под въздействието на един човек, който й беше казал за това. Спасила е хиляди. Един от тях съм аз. Спомням си как с последни сили изкачих стълбището до апартамента на Лидия Ковачева след едно продължително гладуване. Не смеех да се погледна в огледалото, да не се уплаша, а тя ме посреща лъчезарна и вика: Юрка, колко добре изглеждаш!“ С нейна помощ успях да оздравея от тежки заболявания – гастрит, колит, гноен синузит – и да избегна сериозна операция. Прие ме като свое дете в къщата си, въпреки че я преследваха и хулеха. Лидия Ковачева успя да ме накара да погледна отвъд нещата, да видя скрития им смисъл, да се отърся от суетата и отровите на всекидневието и да се стремя към прост, чист живот. В сърцето на метода й е не просто отказ от храна или хранене само с плодове, чай и мед, или само със сурови плодове, зеленчуци и ядки. Не е и гладуване „на мускули“ веднъж годишно, а след това връщане към препълнените чинии и бързото хранене. В сърцето на метода е личностната промяна, загърбването на алчността и лакомията във всякакъв смисъл, осмислянето на храната и храненето като акт на удоволствие и изграждане на здраве, а не като реакция на физиологична нужда, на стрес, на липса на нещо в живота, като опит да се балансира дисбалансът вътре в нас... Промяната започва от главата, не от стомаха.
-Срещал сте се и с народния лечител Петър Димков, също оказал голямо влияние в живота ви?
-Да, бях с него насаме в дома му. След като ме прегледа, каза ми заболяванията и накрая ми обясни как да ги излекувам. Тогава аз изведнъж изплюх въпроса, който ме мъчеше отдавна и не срещах подходящ човек да ми отговори. Казах му - дядо Димков, да си отида ли на село? Последва голяма пауза и не отговори директно. Умният човек не дава съвети и директни отговори. Каза ми – моето момче, българинът направи голяма грешка – той се откъсна от земята. Тя е нашата майка, тя ни храни, тя ни лекува. И аз поех. Аз поех напук на здравия разум. Тогава всички в Народния театър ме обявиха за луд. И ето ме сега пред вас. Аз съм един щастлив човек.
-Как е животът в село Кондолово, близо до Странджа?
-Нямам търпение да се съмне и понеже в караваната има много прозорци и виждам кога се развиделява. Ставам почти по тъмно. Хващам една пътечка и това, с което се занимавам напоследък, е да чистя баталясалите чешми на селото. Има няколко извора с много хубави имена. Първо се захванах с Мънье. И като го хванах Мънье, почистих го – с кирка и лопата. Свикнал съм да ми викат луд. След Мънье ме чака друг извор – Потьо, но преди него ще чистя големия Врис. Те всички са с много хубави имена – Каинчето, Корубчето. Представете си как навремето хората са ставали по тъмно, ходели са по 20 км до нивите, жените са раждали на полето, а вечер са отивали изморени, изпотени на Каинчето и Корубчето и какво удоволствие е да напиеш ожаднялото си тяло. Днес никой няма да дойде в тая гора да пие от Каинчето, щото вече няма ниви, няма и хора. Обаче, аз съм го свършил. Такова чувство на удовлеторение рядко изпитвам в театъра. Седя в гората ей така – гроги съм, водичката се е обистрила вече, чучурика си и си викам – абе що ми е така хубаво ме?! Не усещам и умора. Гледам, че и другите от селото взеха да се кефят. Вероятно вече е имало и посещение, но аз отсъствам. Отсъствам, защото все още се блъскам в театъра.
-Какво ви върна в театъра, вие сте ученик на Апостол Карамитев?
-Аз бях офейкал напълно, но нещо ме върна. Направих си равносметка и си казах, че всъщност нямам право да напускам полесражението. Аз съм обучаван от много добър учител – Апостол Карамитев. Не можах да срещна друг такъв човек. Обучаван съм от него да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох в Странджа – да се съхраня и мисля, че успях. Той почина твърде млад, на 50 г. Тогава мъжът е в най-добрата си форма, точно му е узряла тиквата, ако въобще е узряла. Физическата кондиция е страхотна, ако си спортувал и си в контакт с природата. Преди това не трябва и да се жени.
-Имате трима сина, това ли им казвате?
-Казвам им да не се женят, за да не съсипват момичетата на хората. Незрелият мъж, необученият е глупак дълго време. И съсипва жената. Може да й усложни живота. Аз усложнявах живота на моята и ставаше взаимен хаос. След като попрочетох, преживях туй-онуй, съм абсолютно на друга позиция. И те ме наблюдават... Когато земеделският министър ми подари кобилата, ми каза, че ще ми дадат кон, чиято генеалогия се следи от 200 години, с който да я кръстосам. Защо при животните има такава селекция, а хората се зачеват в пияно състояние? Това е ужас за майката и за детето!
-Младите артисти в театъра какви са?
-Наблюдавам ги. Идват в гримьорната, там има 2 легла. Те от сутринта са пльоснати на тях. Викам им – абе, аз не мога тука да легна бе, аз съм доайенът на театъра. От какво сте гроги толкова?! Накарах ги да си купят една книга „Тао любов”, как се прави любов според китайските майстори. Трябва школи, в училище трябва да учат. Не да учат за Боне Крайненеца и Белчо и Сивушка. Те не са виждали крава. Трябва да се учи как се прави любов!
Интервю на Драгомира Иванова
