Той твърдял, че притежава елексира на младостта, но казвал, че освен това, трябва да спазва и специална диета.
Затова на каквито и кралски гощавки да го канили, той винаги поставял едно условие – че храната ще се приготви точно така, както той каже. А той, за всеобщо изумление, консумирал само три храни – варено натрошено жито, крехко бяло пилешко месо и овесени ядки или каша от овесено брашно.
Сен Жермен давал специални указания на домакините си как трябва да се сготвят любимите му ястия и хапвал по малко само от тях. Почти никой не го бил виждал да пие алкохол.
Всеки път когато някой, който не знаел за специалната диета на графа, го канел да хапне нещо друго, Сен Жермен любезно отказвал с думите, че предпочита да разговаря с приятната компания.
На събеседниците му правело впечатление и още нещо – тайнственият благородник полагал всички усилия, за да не настине. Всъщност само това наистина го притеснявало.
Затова мнозина гадаели дали слабият имунитет не бил цената на вечната младост.
Дали феноменалните му способности и вечната му младост не са се дължали на многото часове, които отделял за концентрация и медитация? По този въпрос няма яснота, но тези му занимания били известни на близките му приятели. Както и че на няколко пъти го заварвали усамотен в поза лотос.
Когато го питали за тези му увлечения, Сен Жермен споделял, че си има свое убежище в Хималаите и много скоро ще иде отново там, за да прекара следващите 85 години. След което щял да се върне в Европа, за да продължи да помага.
Официално е съобщено, че благородникът умира в двореца на принц Карл Хесе през 1784 г., където с приятели провеждали тайни египетски ритуали и алхимични опити. Но никой не повярвал в смъртта му, защото след това продължили да го виждат на най-неочаквани места. Графиня Д'Адемар в спомените си твърди, че са разговаряли няколко години след мнимото му напускане на този свят. Граф Шальон през 1788 г. също описва една своя среща с необикновения Сен Жермен. Мадам Дьо Жанлис пък се кълне, че през 1821 г. го е видяла във Виена.
Каквато и да е истината за легендарния граф, едва ли толкова много хора могат да си въобразяват и да свидетелстват в спомените си, че някой дълги години може да остане млад.