Традицията да се празнува Коледа се корени във времената още преди християнството.
За този празник говорят източници от всички краища на света: Рим, Древна Гърция, Египет, Иран, Скандинавия, Япония, Китай, при индианците, сред народите на Азия, а и при древните славяни.
В езически времена всички празници били свързани със Слънцето. Хората вярвали, че то се ражда в продължение на 3 дни, започвайки от зимното слънцестоене.
Затова рожденият ден е отбелязван не на 22 декември, а на 25-и.
С приемането на християнството раждането на непобедимия бог Слънце се превърнало в деня на новия Спасител.
Но същността не се е изменила – ражда се вътрешната светлина.
Това духовно „дете" е още слабо и има нужда от подкрепа.
Ето защо като особено важни за духовния ръст нашите предци смятали първите 12 дни. Тогава стават чудеса!
В много приказки чудесата на превъплъщението се случват в полунощ - това мистично време.
А по космическия часовник полунощ съответства на зимното слънцестоене. Най-дългата нощ и най-краткият ден, началната точка на новата астрономическа година.
Древните цивилизации отброявали първите 12 дни, символизиращи месеците на настъпващата година – дни, пълни със сакрален смисъл.
Особено важно е как човек ще ги прекара, поставяйки основата на новата година.
Та нали е необходимо да озарим със светлина своя вътрешен свят, да надникнем в душата и сърцето си...
Да пуснем светлина в най-тъмните кътчета на своя свят.
Да изчистим сърцето си от гняв, завист, злоба, обиди, да насочим своето внимание към вечните и прости истини като прошката, добротата, любовта.
Да се постараем да не обиждаме и да не се обиждаме, да не изпадаме в отчаяние и тъга, по всякакъв начин да поддържаме в себе си спокойно и радостно настроение, като по този начин утвърждаваме светлината вътре в нас.
Да опитаме да направим честен анализ за отминаващата година – без да лъжем себе си, а искрено да си отговорим на въпроса какви бури са бушували и защо.
Без самобичуване спокойно да погледнем всичко, което самите ние определяме като недостойно поведение.
Да видим и красивото, проявило се в нашето сърце не от самовлюбеност, а за да разберем себе си.
И накрая – каква нова година си пожелаваме?
Нека не бързаме с отговорите, да надникнем в себе си. Това е разговор с нашето сърце насаме...
12 дни тихо, добро самовглъбяване, без гръмки емоции, оценки и етикети, без осъждане и измислени образи на себе си или на когото и да е.
И в тишината на вътрешния си свят да осъзнаем кое е ценно именно за нас. Тогава раждането на слънцето задължително ще донесе и в нашия свят чудо!
Чудесата в живота се случват.
И ги творим ние – обикновените смъртни хора.
Със своята любов, доброта, вяра!
автор Моника Балаян
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
