Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Прощаването е много важен християнски ритуал. Чрез него се пречистваме от негативната енергия и неприятни емоции, които сме събрали към даден човек. Когато, вследствие на някакви взаимоотношения, човек ни е обидил, ние оставаме свързани с него и негативизма. Висшият смисъл на прошката на Сирни Заговезни е тя да бъде искрена, недвусмислена и сериозна. Само така дадено, опрощението позволява да живеем в мир с околните и целия свят.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта.
Традицията повелява на този ден на трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Затова празникът е наречен Сирни Заговезни - последната неделя преди Великия пост. Известен е още и като Прощална неделя, защото тогава всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, деца от родители, младоженци от кумове. Целувайки ръка се изрича: „Прощавай,.....“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Веселието по време на вечерята започва с т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Трапезата e подредена с избрани блюда – задължителна е баницата, сварени яйца, бяла халва с ядки и риба.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. У нас е разпространен само в някои краища. Вярва се, че с маските се прогонват злите духове, а веселието символизира победата на светлината над мрака, както и настъпването на пролетта и края на зимата. А това е чудесен повод да се организира домашен празник, карнавал и разбира се, обща трапеза.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
