Още от качването в самолета започнаха да се събират и намират хората по интереси, сякаш енергията и интуицията те водят и ти започваш да говориш с човек, който се интересува от твоите хобита, посещавал е курсове на същата тематика, която и теб те интересува. Сякаш времето летеше и докато и ние летяхме, изведнъж кацнахме в Маракеш.
Слънце, дружелюбни хора, ярки цветове и краски просто изпълваха пространството.
Първият ден премина бързо, а медитацията беше толкова силна и резонираща, че напълни с радост и сила всяка клетка от тялото. След занятията, само на няколко километра от Маракеш, се озовахме в пустинята Агафай с невероятна живописна гледка към Атласките планини, издигащи се мощно над пясъците. Специално за нас берберите бяха издигнали шатри, сготвили невероятно вкусна храна, белите покривки и кристално чистите чаши ни учудваха всяка минута.
Как сред тези пясъци те изградиха луксозни трапези и бяха сготвили традиционни ястия, които допадаха за всеки вкус?
Красивият залез постави края на един етап от живота, за да освободи място за нови срещи, запознанства, хора, места, емоции, събития, преживявания и вещи.
Веднага изгря луна, която не случайно беше толкова магическа, беше пълнолуние и над стотиците запалени фенери се усети такова вълшебство, за което се разказва само в приказките.
Вторият ден започна неусетно - красивите градини Мажорел, ярките цветове, много щъркели, които вещаеха за нас много деца и радост.
Третият ден беше подготвил за нас посещение в легандарния град Казабланка, къпещ се във водите на Атлантическия океан.
Истински колорит, а хората - гледат те в очите и сякаш разговаряте без думи. Толкова истинско общуване. И постоянно се привличаш и намираш с хора, с които взаимно си симпатизирате и имате сякаш безкрайни теми за разговор.
Четвъртият ден беше отреден на свободно време и какво по-хубаво от това да последваш собствената си интуиция и да посетиш местата, за които душата ти копнее следвайки собствените си правила! И нещото, което ще остане като знание и преживяване от курса е точно това - да следваш своята душа, желания и правила, защото само ти знаеш как ти се живее, само твоята душа знае за какво копнее. И моята интуиция ме отведе на място, за което мечтаех отдавна, място, където над 50 човека ме обгрижваха и ме гледаха като принцеса, само да направя жест и вече 10 човека са дошли в купом, за да направят преживяването ми истинско и уникално, за да изпълнят желанията ми.
Благодаря за това вълшебство. А вечерта се потопихме в магията на българското хоро и каква енергия и усещане само да си на друго място и да потропаш в ритъм с единомишленици.
Следващият ден беше посветен на приземяването на планетата. Толкова силно състояние се създаде на самата медитация, че в един момент се изправяш победоносно, готов за лавровите венци и овациите. Следобед посетихме берберско традиционно жилище.
В хладките води извиращи от Атласките планини измихме нозете си и очистихме тялото и душите си. За награда бяхме възнаградени с най-красивият залез над палмовите дървета.
Следваше изгрев в палмова плантация, за да постави новото начало на новия път, новите победи, новите успехи. И сякаш не искаш това вълшебство да свършва и търсиш още и още емоции.
Благодарна съм на всички прекрасни хора, с които заедно вървяхме по пътя, които като огледала отразяваха силните ми качества и с думите си, комплиментите си, емоциите си, ми даваха ключови насоки и обратна връзка за моето минало, настояще и бъдеще. И сякаш комплиментите не спираха и аз не пестях адмирациите си, защото толкова много открити хора, с толкова добри сърца, за пръв път срещам на едно място. Сякаш всеки беше хвърлил маската си и беше истински.
Благодаря и на местните хора за вниманието, комплиментите, обгрижването. Всеки искаше да направи престоя ни уникален, прекрасен, неповторим. И сякаш през цялото време интуицията те води, планираният извор, който трябваше да посетим, не беше на мястото, където отидохме, но през следващите дни аз открих своя собствен извор и фонтан.
И последният ден беше за получаване на отговори. Излизайки от залата, отговорите започнаха да се изписват буквално в небето, защото истински самолети ги пишеха, истинска благословия директно от небесата!
Благодарна съм на Моника Балаян за организацията, акцентите и медитациите. Благодаря и на всички организатори и екскурзоводи, защото всеки беше себе си и направи престоя ни незабравим и уникален!
Благодаря!
Зорница Г.
