исторически корени.
Трима древни автори се добират до един и същи данни и те в голямата си част съвпадат.
Това са Уилям от Малмсбъри с произведението си „De antiquitate Glastniensis ecclesie“ от 1135 г.
Адам от Дамерхем, който между 1171 до 1291 г. описва историята на абатството в Гластънбъри.
Джон от Гластънбъри, който през 14 в. старателно отразява всичко, което се е случило там.
Историята с пренасянето на ранения крал Артур на Авалон може да се проследи и в писаните в продължение на десет века „Аналите на Кеймбриае“. Според тях през 539 г. Артур и Мордерд падат в битката при Кемлан. Древният историк Малмсбъри отбелязва, че Артур е отнесен през 542 г. до Авалон, за да му излекуват раните.
Според келтите именно Гластънбъри е кралството на Гуен и Ануфън, където с дъха на девет девици Артур е бил излекуван.
Друг хроникьор - Джефри от Монмаут в своята „Historia regum Britannae“ около 1138 г. описва, че Артур е пренесен до Авалон, за да бъде излекуван от своите рани. В произведението „Вита Мерлини“ от 1150 г., посветено на живота на мага Мерлин, Авалон е наречен Insula pomorum или Островът на ябълките.
Джералд от Уелс през 1194 г. в своя труд „De instructione principum“ повтаря в общи линии същата история, доказвайки, че всъщност Авалон е Гластънбъри и той е наричан Insula pomifera. Всъщност той е първият, който разяснява, че в британския език градът е наречен Insigutrin, което означава - Островът на Чашата. По този начин историкът Джералд от Уелс става и първият автор, идентифицирал Авалон с Гластънбъри, посочвайки, че името Авалон идва от Авалок, който е бивш управител на областта. Като същевременно доказва, че това е и Insigutrin - Острова на Чашата.
Доста преди Джералд, Уилям от Малмсбъри през 1130 г. в своя „Gesta regum Anglorum“ цитира древен текст от 601 г., който е само наполовина дешифриран. Според него кралят на Дюмония дарява пет кожи на старата църква, ситуирана на земя, наречена Ynyswitrin и Карадог от Ланкарфан.
Затова Уилям отбелязва, че Гластънбъри първоначално се е наричал Ynis gutrin, което означава Острова на чашата.
Така обаче възникват две твърдения. Едното е, че това е мястото на Граала, а другото, че е Островът на ябълките. На пръв поглед между тях няма нищо общо, но всъщност не е така. Те са обединени от разбиранията на келтите за невидимия свят, а според тях именно Гластънбъри е специално, магическо място, в което се постига изцеление и мир.
Причината да се нарича Остров на ябълките е, че това място е свързано от най-древни времена с безсмъртието, характерно за Рая и неговото Дърво на живота, със земята на вечното лято, където плодовете са безсмъртни, независимо от сезона.
Така през 11 век авторите и историците вече са единодушни, че Гластънбъри е едновременно Градът на чашата и Острова на ябълките с Дървото на живота.
Пак по това време хроникьорът Джон от Гластънбъри доразвива тази теза, като смело обявява, че градът е Новият Йерусалим. Според него това е свято място за погребение и всички, които почиват там ще бъдат спасени. Затова много изследователи допускат, че там може да е имало църква и гробище от 5 век, за да се правят такива асоциации. Това още повече подсилва загадката, тъй като до момента гробище или погребения никъде не са открити, въпреки старателните разкопки на археолозите векове наред.
Мистерията става още по-голяма, тъй като Уилям от Малмсбъри споменава, че след като Артур е излекуван от девиците, умира на Авалон, когато е на около 100 години. Тази идея е доразвита във „Вита Мерлини“, където се уточнява, че всички, които живеят на Острова на ябълките доживяват над 100 години.
Или стават безсмъртни ...........
ПЕТЯ МИНКОВА
