С науката за смеха занимават от 70-те години на миналия век – тогава при Университета в Лос Анджелис е открита катедра на смеха.
Нейните сътрудници изследват механизмите на «смехообразуване» и възможностите за използване на смеха с лечебна цел. Сега в САЩ има над 600 специалисти-смехотерапевти. В Америка на семинари по хумор вече повече от десет години задължително ходи висшето командване на Военно-въздушните сили на САЩ, а също и ръководителите на големи корпорации. Занятията се провеждат от известния актьор и сценарист Чарлз Меткаф. Това, което се прави на тези семинари Меткаф нарича «хумороробика».
Например на участниците на семинара се предлага да направят елементарно упражнение: да станат – да въздъхнат – да се разсмеят. След това просто е невъзможно да не се почувствате поне малко по-добре. «Важно е, - счита Меткаф, - да се осъзнае абсурдността на нещастието или неуспеха, които са ви настигнали... Ето малък съвет: непременно дръжте в жабката на колата си клоунски нос. Сложете го, когато се прибирате вечерта от работа и вижте как ще реагират хората. Това е много по-добре, отколкото веднага след работа да отидете в бара...».
В една от болниците в Бирмингам смехотерапията се използва за рехабилитация на жертвите на изнасилване. Това им помага да преодолеят шоковото състояние след случилото се.
В някои парижки болници има разкрит щат – клоун.
В много Европейски страни вече са открити центрове на смеха, където хората ходят, както на фитнес.
Например в Унгария Студио на смеха и усмивката е основал психологът Ищван Бапог. На занятията Бапог учи хората само и единствено да се радват на живота: да се усмихват на слънчево и мрачно време, на дъжда и воя на вятъра, на смеха на дете и погледа на минувача. Много подобни клубове има и в Германия.
Клубовете и курсовете по смехотерапия се отличават с висока ефективност! Изследванията показват, че когато човек е сред хора, той се смее 30 пъти повече, отколкото когато е сам!
Доказано е: Чувството за хумор и способността на човек да се смее НЕ са едно и също. Центърът, който отговаря за умението ни да веселим околните, е разположен в челната част на лявото полукълбо на главния мозък и е свързан с речевия център. Затова учените говорят за морфологична и генетична предразположеност към хумора. А смехът – това е един от механизмите за адаптация на човека към заобикалящата го среда.
Смехът се счита за важен показател за душевното и физическо здраве. Затова, ако в неспособността на човек да се шегува няма нищо страшно, то неспособността му да се смее заедно с другите е тревожен признак, който говори най-малкото за това, че човек се намира в състояние на хроничен стрес.
Като цяло фактите са такива: широката усмивка и радостният смях днес са станали също така модни атрибути на здравословния начин на живот, както спортните занимания, правилното хранене и отказът от вредни навици.