Вход Регистрация


background

Новото

Подгответе се да се вдъхновите от Калина Михова, която ще ви разкаже за невероятните трансформации, които преживя по време с чудесни практики на курса по
Смехотерапия при Моника Балаян!

КАЛИНА МИХОВА

Благодарност

Прекрасна практика от Смехотерапия!
 
И аз се събуждам и започвам деня си с БЛАГОДАРНОСТ!
Да благодариш на себе си, че те има - тук и сега, че дишаш, че се усмихваш, че обичаш.
Неудовлетворението и вината са изоставени, тъгата и сьлзите са забравени. 
Днес аз благодаря!
А защо не и всеки ден?
heart Благодаря, че съм се родила точно в това семейство, странно по своему, неразбиращо ме понякога, а не в някое друго, което  
       със сигурност не би ми подхождало.
 
heart Благодаря, че вървя по пътя си, изпълнен с препятствия, но и с възходи, и заслужени победи.
 
heart Благодаря за хората до мен, които печелех и губех и които ми бяха упора, но и разочарования.
 
heart Благодаря за мъжете, споделили различни етапи от живота ми и спомогнали за развитието ми като жена.
 
heart Благодаря за децата си, че ме научиха какво е да съм майка - любяща, всеотдайна, но на моменти, признавам, досадна и прекалено контролираща. 
 
heartБлагодаря за работите си през годините, калили волята и издръжливостта ми. Трудно е да даваш всичко от себе си за нещо, което изобщо не харесваш и не те удовлетворява, но трябва да се яде и да се плащат сметки, нали.
 
heartБлагодаря за сполетелите ме болести, те ми отвориха нови хоризонти и сфери на самопознани и потвърдиха максимата всяко зло за добро.
 
heartБлагодаря дори за смъртта, отнела ми толкова близки хора. В отричането й и в страха от нея аз само измъчвах себе си и се противопоставях на кръговрата в света. А всъщност животът си имаше своите начало и край. За едни започваше, за други свършваше, за трети продължаваше.
 
heartБлагодаря за вдъхновението и думите, дадени ми свише, осмислящи живота ми и доказали призванието ми.
 
heartБлагодаря за всичките си 55 години, за любовта, съгряваща съцето ми, за надеждата, незагубена в самотата, за вярата, трептяща в душата ми, за нежността, бликаща от очите ми, за силата, която не ме напусна, за упоритостта, присъща на рогатия ми характер.
 
heartБлагодаря на себе си, че ме има, че съществувам, че съм това, което съм!heart 

Развързване на възлите

Мощна практика
 
Да развържеш възлите в себе си...
Изключително ползотворна техника от Смехотерапия!
 
Седя си аз в мрачната петъчната сутрин, слушам как дьждовните капки тихо потропват по перваза и развързвам възли.
Затворила съм очи, успокоила съм дишането си и съм се вглъбила в дълбините си.
 
 Започвам от главата, там всичко е толкова оплетено, че се усмихвам.
 Постепенно развързвам мьката и страха, вината и самосьжалението, болката и отчаянието. Развързвам упоритите въпроси, които не ми дават мира и ги пускам сами да си търсят отговорите. Развързвам безсънието и му показвам пътя на сладката почивка и вълшебните сънища. Развързвам черните мисли и ги заменям с красиви мечти.
 
Пренасям се към врата, ошипен и схванат и със всеки развързан възел усещам лекота и гъвкавост.
Приятно е да намирам облекчение.
 
Отивам към гърлото.  
Там ме чакат всички неизречени думи, всички преглътнати обиди, всички закъснели "Обичам те". 
И аз им дарявам тъй чаканата свобода. Летете, мои скъпи думи!
Вие сте призванието ми, ако не говоря и не пиша, няма да сьм аз.
Вие сте спасението ми. Вие сте наследството, което оставям след себе си.
 
Възлите на крехките ми рамене също ме чакат.
Понесла съм огромно бреме и трябва да се освободя от него.
Колко е хубаво да се отърся от всички досадни и отровни хора с техните вечни нерешими проблеми!
 
Слизам към ръцете ми, горките ми нежни рьце, които години наред влачиха тонове тежести, но въпреки това вярата ми не се пречупи.
 
Ето го и сърцето ми, пьлно с любов и разочарования. Там възлите са цяло кълбо.
Търпеливо се захващам с ТЯХ, докато не остане само любовта.
И ми е някак леко и слънчево. И знам, че съм дошла на този свят, за да бъда любов, колкото и да е трудно понякога.
 
Допълзявам до корема си, този свит, напрегнат корем, изтъкан от притеснения.
Но защо? Нима всичко не идва, когато му дойде времето?
Нима с напразно бързане ще променя съдбата си?
Не може непрекъснато да контролирам живота си.
Понякога е необходимо да се пусна по течението.
 
И накрая краката ми, вечно тичащи, неуморни с широките си крачки.
Ами ако малко намаля темпото, ако им придам забравена женска грация?
 
Ето ме развирзана, свободна и ефирна, а пред мен са нови врати, които трябва да отворя.
И аз пристъпвам усмихната, смело протягам ръце и съм готова за нов живот с нови мечти и надежди, с вяра в себе си.

Здравей, мое красиво днес!

 

Абониране за бюлетина на
Моника Балаян

Можете да се откажете от абонамента по всяко време! Вашите лични данни няма да бъдат споделяни с трети страни!

Прочетох и се съгласих с Условията за ползване