Десенситизацията и репроцесирането с движения на очите (EMDR) е психотерапевтично лечение, което първоначално е било предназначено за облекчаване на стреса, свързан с травматични спомени (Shapiro, 1989a, 1989b). Моделът на Shapiro (2001) за адаптивна обработка на информацията твърди, че терапията EMDR улеснява достъпа до и обработката на травматични спомени и други неблагоприятни житейски преживявания, за да ги доведе до адаптивно разрешаване. След успешно лечение с EMDR терапия афективният дистрес се облекчава, негативните убеждения се преформулират и физиологичната възбуда намалява. По време на EMDR терапия клиентът се занимава с емоционално смущаващ материал на кратки последователни дози, като същевременно се фокусира върху външен стимул. Най-често използваният външен стимул е насоченото от терапевта странично движение на очите, но често се използват и различни други стимули, включително потупване с ръка и аудиостимулация (Shapiro, 1991). Shapiro (1995, 2001) предполага, че EMDR терапията улеснява достъпа до мрежата от травматични спомени, така че обработката на информация се подобрява, като се създават нови асоциации между травматичния спомен и по-адаптивни спомени или информация. Смята се, че тези нови асоциации водят до пълноценна обработка на информацията, ново обучение, премахване на емоционалния стрес и развитие на когнитивни прозрения. Терапията EMDR използва протокол с три компонента: (1) миналите събития, които са поставили основите на дисфункцията, се обработват, като се създават нови асоциации. 

---

ОПИСАНИЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО