Учителят Бахаудин през целия си живот бил щастлив, усмивката никога не слизала от лицето му.
Целият му живот бил празник! Даже на смъртния си одър, той весело се смеел.
Все едно се наслаждавал от проближаващата смърт. Неговите ученици стояли около него и един го попитал:
- Защо се смеете? През целия си живот се смяхте и ние все не се решавахме да ви попитаме как така ви се отдава?
И ето сега в последните си минути, Вие се смеете! Какво има толкова смешно?
Старият учител отговорил:
- Преди много години аз дойдох при моят учител млад ученик, седемнадесет годишен, но дълбоко страдащ.
Учителят бе вече на седемдесет, а се усмихваше и се смееше просто така, без видима причина.
Аз го попитах: "Как правите това?" И той ми отвърна: "Вътре аз съм свободен в своя избор.
Всяка сутрин, когато отварям очи, питам себе си, какво избираш днес – блаженство или страдание?
И така се получава, че избирам блаженството, това е толкова естествено".
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
