- Има три гряха, - започнал мъдрецът.
Всички утихнали.
- Първият грях - това е злорадството. Ако умре кравата на съседа ти, това не е повод за веселба. Аз не казвам, че трябва с нещо да помогнете на съседа си, но поне не е необходимо да се радвате на нещастията на другите. Вашите съседи също са хора, не трябва да им пожелавате злини.
Чул се одобрителен глъч.
Мъдрецът изчакал да утихне тълпата и продължил:
- Вторият грях - това е отчаянието. Дори ако имате само една крава, дори тя да е стара и болна, дори да дава малко мляко, не се отчайвайте. Радвайте се на живота. Да, тя е стара и болна, но тя все пак е крава. Ето някои например въобще нямат крава.
Чуло се пак как всички одобряват казаното от мъдреца.
Мъдрецът отново изчакал да утихнат всички, но се чул глас от тълпата:
- Ако не се отчайвам и се радвам, че имам крава, а някои нямат, излиза, че се радвам на това, че някои живеят по-зле от мен, а това вече е злорадство.
Тълпата замълчала, разсъждавайки над казаното, а мъдрецът завършил речта си:
- Третият грях – това е да си досаден.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
