Някога, когато сте се учили да четете, казвали ли са ви „Не следи с пръстче"?
Всъщност, напълно естествено е за едно малко дете да иска да направи абстрактния опит за четене малко по-осезаем и физически, като докосва хартията и дава на очичките и мозъка твърдата увереност на собственото си пръстче и ръка.
По метода на Бейтс ние пробуждаме отново този процес, като се учим как да проследяваме и скицираме, като използваме един въображаем „нос-молив" или дълга четка, или вероятно физически да докосваме предметите, които наблюдаваме. Да накараш усещането от допира да се насочи в дадена точка и съдържание е обучение на ума, което очичките много обичат.
Навярно и един от най-общоприетите неписани „закони" на съвременното общество „Не пипай!", поставя подсъзнателна тежест в започналия процес на обучение при малките деца, която след това ги следва до зрелостта. Тази инструкция се прилага много често, понякога дори с малко принуда, когато се касае за нещо скъпоценно или за нещо, неподходящо за пряк контакт. Сложността на нашия свят слага своя отпечатък.
Така че си представете, че може да загърбите всякакви ограничения за миг и погледнете снимката по-горе. Представете си как докосвате клоните и проследявате техните очертания. Наистина се идентифицирайте в мислите си с текстурата на дървото и почувствайте неговите форми и издатини. Когато го правите, следвайте линиите с очите си.
Може да ви бъде от голяма полза да опресните в паметта си усещането за дърво – или какъвто предмет използвате, затова просто идете при него и наистина го докоснете!
"Точно както Монтесори е установил, че впечатленията, придобити чрез усещането от допир, са много полезни при обучението на децата в това да четат и пишат, така хората с проблеми в зрението считат това за много полезно при обучението на тяхната памет и въображение."
Д-р Уилям Х. Бейст, Сп. По-добро зрение, ноември 1921
Вижте видео резултатите от участниците в курса Смехотерапия с Моника Балаян
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
