Някога, много отдавна, изгоряла една голяма библиотека и само един ръкопис оцелял. Години наред този ръкопис стоял забравен на някакъв рафт с книги в една книжарница и никой не му обръщал внимание. Дотогава, докато не се сменил собственикът на книжарницата...
Новият собственик прегледал всички книги и се избавил от ненужното. Изхвърлил и стария ръкопис. Така ръкописът попаднал в ръцете на един случаен минувач – просяк, който тъкмо се канел да запали огън да се сгрее, но решил първо да прочете какво пише в ръкописа.
A в ръкописа пишело: "Този, който намери на морския бряг горещ камък, ще намери всичко в живота, за което е мечтал." Просякът решил, че няма какво да губи и поел към морето.
На брета на морето той вдигал камък след камък, но те били студени и затова мъжът ги хвърлял обратно във вълните. Така минали дни, седмици, месеци, години ... И ето един ден ръката на просяка докоснала горещ камък...
Вдигнал го и по навик ... го хвърлил в морето.
Нашият живот е като брега на морето - ние ден след ден търсим съдбата си. Но често, когато намерим това, което сме търсили, го подминаваме, само защото сме свикнали да търсим, а не да намираме.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
