Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си.
Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойният, за да заеме отговорната служба.
Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец, като я пресипват в плетена кошница.
Казал им, че ще се върне вечерта, за да види кака върви работата им.
След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал:
- Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата.
Другият слуга обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа - той вадил вода от кладенеца и я изливал в кошницата, а тя се процеждала през процепите й и изтичала на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал:
- Смяташ ли да продължаваш с това?
Другият слуга спокойно отговорил:
- Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.
Първият слуга отговорил:
- Аз пък няма да върша такава глупава работа, - хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.
Старателният слуга продължила да си върши "безполезната" работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал.
Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец.
Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца.
Оказало се, че това бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безсмислена работа...
Ако пръстенът попаднел в кофата, с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел.
Въпросът е, че работата която царят им възложил, съвсем не била безсмислена.
Верността на предания слуга, който продължавал да работи, въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава, била щедро възнаградена от господаря, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата.
За разлика от него другият служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
