В една болнична стая лежали двама тежко болни пациента. Леглото на единия било близо до прозореца, а на другия – до вратата.
- Какво се вижда през прозореца? – попитал този, който лежал до вратата.
- О! – оживил се първият. – Виждам небето, облаците, които приличат на малки зверчета, някакво езеро и гора в далечината.
Всеки ден този, който лежал до прозореца, разказвал на другия болен за всичко, което виждал през прозореца да се случва навън. Той виждал лодка, рибари с богат улов, деца, които играели на брега, млади влюбени, които се държали за ръце и не можели да отлепят сияещите си погледи един от друг.
Докаго той наблюдавал през прозореца всички тези удивителни неща, другият болен бил измъчван от тиха ярост. „Не е честно, - мислил си той. – Поради какви заслуги него са го сложили до прозореца, а не мен. Аз мога да гледам само вратата с олющената боя, докато той се възхищава на такава гледка от прозореца..."
Един ден болният, който лежал до прозореца, започнал силно да кашля и да се задушава. Той се опитал да достигне бутона, за да повика медицинската сестра, но нямал достатъчно сили, защото кашлицата го била изтощила съвсем. Съседът му наблюдавал какво става. На него нищо не му струвало да натисне своя бутон, но не го направил.
След известно време болният до прозореца притихнал и се изпънал в леглото си.
Когато го изнесли, съседът помолил медицинската сестра да бъде преместен до прозореца. Сестрата изпълнила неговата молба, преместила завивките му, помогнала му да си легне в новото легло и когато се уверила, че е добре, се отправила към вратата. Изведнъж се чул удивеният вик на болния:
- Как така?! Та този прозорец гледа към една сива стена! А човекът, който почина, ми казваше, че виждал през него гора, езеро, облаци, хора... Как е могъл да види всичко това през този прозорец?
Сестрата се усмихнала тъжно:
- Вашият покоен съсед въобще не можеше нищо да вижда, той беше сляп.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
