Като погледне човек картата – едни слънца... като палачинки!
Време! Как да му се разсърдиш?
Ще задуха и ще завали – а защо точно през почивните дни... и аз това се питам, ама на – време!
Утре вече ще имаме идеалното време за неходене на планина: бурен вятър, дъжд, по високото – сняг. Да, сняг. Не си причинявайте всичко това, освен ако не го наблюдавате някъде пред камината.
Морето става все по-морско с всеки изминал ден.
Следобед сме си по къс ръкав – сигурен знак, че макар и в по-мургав вариант лятото все още продължава.
При подухващ северен ветрец морето може би не заслужава вече толкова специално внимание в прогнозите, но... мен ме гони носталгия.
Сняг ринат вече в Бавария и Швейцария – ако това, разбира се, ви успокоява.
Цялото това безобразие ще ни се стовари от северозапад.
Баба Марта яхва топлата метла.
И след мъглата - пак мъгла. И така, има-няма 25 години.
Кристално сини небеса и ярки пролетни слънца за цялата страна. Ей това е метео поезия.
Да ви кажа, каквато ни държавата, такова ни и времето – нестабилно. И тъй като циклонът вече ни вали само от задните си части... Няма сезони, няма правила – като в държавата.
Времето е като жената. Толкова време сме си близки, а не спира да ме изненадва, че и смайва.
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
