Четирите свещи горяха бавно в една стая. Светлината им е твърде слаба.Ако разбирахте езика на светлината бихте разбрали за какво си говорят те:
Първата свещ каза: „Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен."
Пламъкът на мира бавно угасна с тези думи.
Втората свещ казва: „Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен."
И пламъка на Вярата бавно угасна.
И третата свещ говори тъжно: „Аз съм Любов и останах без сили..."
Пламъкът и бавно гаснеше...
Изведнъж ... Едно дете влезе в стаята и започна да вика: „Не изгасвайте? Имам нужда от вас.„
Тогава Четвъртата свещ прошепна тихо на малкото момче :
„Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато аз все още горя,мога отново да дам светлината на другите свещи. "
С блеснали очи, детето взе свещта на надеждата и запали другите три свещи.
Никога не позволявайте на пламъка на надеждата угасне в живота ти.
С надежда ... и Мир, Вяра и Любов ще свети ярко в живота ти.
