Някога, някога, чак в края на Вселената имало един магазин.
Ураган отвял табелата му, но нямало и нужда от нея, защото всеки в градчето знаел, че там се продавало не какво да е, а желания.
Магазинът бил огромен. В него можело да се купи всичко – скъпи яхти, жилища, брак, висока длъжност, пари, деца, любимото работно място, красиво тяло, първи места в конкурси, последни модели автомобили, футбулни клубове, власт, успех, въобще всичко, което можел да си пожелае човек.
Стоките били опаковани в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържание и цена. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.
Всеки, който прекрачвал прага на магазина, веднага разбирал цената на своето желание.
А цените били толкова разнообразни!
Например, за да имаш мечтана работа, трябвало да заплатиш със своя отказ от стабилност и предвидимост. Нужно било да бъдеш готов да планираш и структурираш живота си, да имаш вяра в собствените сили и да работиш там, където желаеш, а не там, където е необходимо.
Властта струвала по-скъпо: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да можеш да отказваш, да знаеш цената си, да си позволяваш да казваш „Аз", да заявяваш себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.
Някои от цените изглеждали странни. Например бракът бил евтин, но за щастлив живот, се плащало скъпо. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота.
И още, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже да угажда на всички, да е способен да оценява това, което има и да си позволи да бъде щастлив като осъзнава своите способности.
За да е щастлив, човекът трябвало да се откаже от ролята на „жертва", както и да може да се раздели с част от приятелите си.
Не всеки влязъл в магазина бил готов веднага да си купи желание.
Някои, като виждали цената, се обръщали и си тръгвали. Други дълго стояли замислени, пресмятали с колко разполагат и откъде могат да вземат още средства.
Трети се оплаквали от твърде високите цени, искали отстъпка или се интересували от разпродажба. А имало и такива, които давали всичките си спестявания в името на своето желание.
Другите клиенти със завист гледали щастливците и шушукали неодобрително, че явно собственикът на магазина им е познат и си вземат желанието просто така, без никакви усилия.
Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти. Той, обаче, всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи качеството на желанията.
Когато го попитали не се ли страхува от фалит, той отговарял, че винаги ще има достатъчно смели хора, за да поемат рискове и променят живота си и така да платят своите желания.
А на вратата на магазина от сто години насам виси табела: „Ако твоето желание не се изпълнява, значи още не е заплатена цената му."
Успех от СМЕХОТЕРАПИЯ!
