История на успех с Росица Латинова

Писмено изявление:

Здравей, прекрасна Моника! Реших да подготвя това видео за теб, за да ти разкажа малко повече за мен. Много се радвам, че успях да се включа в твоята Академия, в твоя курс благодарение на Смиляна и да ти кажа колко много неща в моя живот се промениха. Първо, аз още преди това правех някои неща в някои други групи бях, ама там само мнения, предложения, някой въпрос като зададеш – по някой друг отговор. И така. Откакто съм в Mneuro успях да поема пътя към промяната вече и не ми се ще да го оставям. Първото, което е, преди бях жената, която тичаше напред-назад, услуги, услуги на този, на онзи, ако някой няма с какво да стигне до летището, аз предлагам закарвам с колата, връщам се, друг нямал с какво да си докара покупките от големия магазин – храни и разни неща, аз предлагам и така. Научих се първо да обичам и уважавам себе си, да поема по моя път, не по чуждия, да обичам себе си, да отделям време за себе си. Имам дни, в които си правя молитви, медитации, чета разни материали, които съм си заделила през седмицата, когато не ми е възможно. В интерес на истината успях да сменя посоката. Не мога да кажа, че съм се научила, но се уча все още – от Mneuro, от случките в живота ми. Животът е най-добрият учител, но Mneuro наистина ми помага много. Тука мога да кажа, че интуицията започна, проработи. Много пъти преди да съм задала въпроса на някого аз вече знам отговора. Просто левитацията, която ми се случи, за която споменах веднъж на един от семинарите. Тогава през целия ден четох, рисувах ето тези мандали, които са тук отляво, една мандала пследната нарисувах, оцветих. Много молитви, медитация и така в един момент реших да се загледам в мандалите, в мълчание и в тишина и в един момент едно плавно повдигане плавно от леглото нагоре, задържах се там и после леко пак спаднах, останах на леглото си, но състоянието беше невероятно, новородена или не знам точната дума, но просто лекота, един живец, едно хубаво, една енерия, цяла седмица сякаш летях. Имах крила, не крака.